Дните на Голямото Слънце

Дните на лятното, за северното полукълбо и зимно за южното, Слънцестоене са чествани от земляните от самото начало – Култът към Ура, универсалният просвет(л)ител. Слънцето се ражда символично в апогей за човеците от Земята, които отбелязват началото на нов цикъл. Множество предхристиянски календари бележат като първи ден от новата година именно денят на най-Голямото Слънце.

В България празникът Еньовден, съзвучен с паневропейската паганистична традиция се асоциира също с билкарството, водата, подобно на съответстващите китайски чествания на женското ин начало и, разбира се, със земното плодородие. От Скандинавия до Северна Америка племената възпламеняват внушителни клади.

По Еньовден билките преливат със сока на земната магия, събират се преди изгрев – еньовче, чер трън, вратига, комунига, иглика, маточина, правят се венчета и се наричат на св.Врач (1 юли). Онзи, който посрещне изгрева със сбрана китка лечебни треви ще бъде здрав през цялата година. Водата, в която слънцето се е окъпало преди да стъпи на своя трон е също лечебна в този ден – всички потоци и земната роса. При залез слънце се налива мълчана вода при пълна тишина, за да не се разстрои от човешки глас нейната силата. През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, та да не се поболее член от семейството.

Обичаят масово къпане далеч не е единствено за именниците – Яна, Яне, Яни, Йоан, Еньо, Диляна, Даян… и носещите имена на билки.

Ако имате няколко свободни дни около 24 юни, едно от откритите предложения е поредното случване на фестивала Wake Ъп!, който се провежда недалеч от манастир Св. Св. Козма и Дамян в дела Чернатица, Западни Родопи, възникнал около естествено хранилище за лечебна вода.

Здрава сянка през рамо на всички по зазоряване!